Празници и фестивали

Празници и фестивали

ГРАД ЧЕПЕЛАРЕ:

• Сурвак:

Отбелязва се на 1 януари (Васильовден), като още призори малки деца, с преметнати през рамо торбички, започват да обикалят къщите и да сурвакат – налагат с дрянови сурвачки стопаните, пожелавайки им здраве и берекет през следващата година. Сурвачката на всяко дете е украсена с най-разнообразни нанизани семена, с разноцветна вълна и конци. Сурвачките крият дълбока символика: дряновата пръчка – символ на здравето; нанизаните семена – на плодородието в земеделието, по принцип се използват семена от характерни за даденото селище култури; разноцветната вълна и конци – на берекета в овцевъдството и т. н.

• Освобождението на град Чепеларе от османско владичество през 1878 г.:

Отбелязва се на 16 януари, като през деня Общинската администрация, заедно с гражданството, поднася цветя и венци на паметника на загиналите във войните чепеларци – на мястото, където са били посрещнати руските войски и по други паметни плочи и исторически места. След това се отслужва благодарствен молебен. Вечерта има приветствие от страна на кмета на община Чепеларе към гражданите, фолклорна програма, заря и всенародно веселие в центъра на града.

• Пуст или Пустовете (Сиропустна неделя – Заговезни):

Отбелязва се всяка година преди да започнат Великите пости. Вечерта, след като всички вече са вечеряли и взаимно са си опростили прегрешенията и обидите нанесени през изтеклата година, хората излизат от домовете си и във всяка махала лумват огромни хвойнови огньове, наричани “оради”. Всички присъстващи пеят песни и играят хора около огньовете, а малките деца се гонят и чернят с въглени лицата си. В полунощ огньовете демонстративно се угасят с вода, с което символично се показва, че започва поста.

• Хамкане (Лацкане):

Обичаят се извършва на Пуст, преди вечерята. Една възрастна жена събира всички деца в къщата и взема вълнен или памучен конец, на който връзва бяла халва. След това завръзва конеца за тавана и го залюлява между децата. Всяко дете се стреми да захапе със зъби люлеещата се халва, без да използва помощта на ръцете си. Захапалият халвата е победител и може да изяде парчето. След хамкането (лацкането) жената, провеждаща ритуала, запалва конеца. Наблюдава се начина му на горене. Съществуват две тълкувания на горящия конец. Ако конеца гори бързо и без да пуши: 1. Годината ще бъде много плодородна или възрастната жена (бабата), която извършва хамкането ще умре. Ако конеца гори трудно, загасвайки или пушейки обилно: 1. Годината ще бъде много лоша и неплодородна или бабата ще боледува, но няма да бъде сериозно и ще преживее годината.

• Тодоров ден:

Отбелязва се в съботата след Пуст (Заговезни), като се организират конни надбягвания в центъра на града. Всеки конник се стреми неговият кон и костюм да са най-оригинални, затова конете са украсени с разноцветни маниста и панделки, а опашките и гривите им са сплетени на плитки и т. н. Ездачите пък са облечени в разнообразни костюми и са с оригинални прически.

• Майски културни и спортни тържества:

Отбелязват се ежегодно от 11 до 24 май с изяви на местни любителски състави, спортни дейности и състезания, театрални и музикални гастроли, изложби, литературни четения и др.

• Деня на музеите:

Отбелязва се на 18 май с прояви на Музея на родопския карст и Музея на ските и ски-спорта.

• Празник на град Чепеларе:

Отбелязва се на 24май с водосвет, обръщение на кмета към гражданите, училищна манифестация, гастрол на местния музикален състав и др.

• “Родопите – корени на българщината”:

Отбелязва се на 9 юни – литературен следобед в памет на Йордан Данчев, създател и първи председател на Българския съюз за защита на Родопите. Провежда се в дома на семейство Данчеви.

• Свети Дух:

Отбелязва се от чепеларци при параклиса “Св. Дух”, където се отслужва вечерня, водосвет и се освещава курбан, след което всички присъстващи сядат на обща трапеза и започва народно веселие.

• Илинден:

Отбелязва се от чепеларци на 20 юли при параклиса “Св. Илия”, където се отслужва вечерня, водосвет и се освещава курбан, след което всички присъстващи сядат на обща трапеза и започва народно веселие.

• Рождество Богородично (Малка Богородица):

Отбелязва се от чепеларци на 8 септември при параклиса “Рождество Богородично” – на Чукаря, където се отслужва вечерня, водосвет и се освещава курбан, след което всички присъстващи сядат на обща трапеза и започва народно веселие.

По време на храмовите празници на останалите 13 параклиса в Чепеларе, в тях също се извършва вечерня, водосвет и се освещава курбан с обща трапеза, но не винаги има след това народно веселие.

СЕЛО ПАВЕЛСКО:

• Сурвак:

Отбелязва се на 1 януари (Васильовден), като още призори малки деца, с преметнати през рамо торбички, започват да обикалят къщите и да сурвакат – налагат с дрянови сурвачки, стопаните, пожелавайки им здраве и берекет през следващата година. Сурвачката на всяко дете е украсена с най-разнообразни нанизани семена, с разноцветна вълна и конци. Сурвачките крият дълбока символика: дряновата пръчка – символ на здравето; нанизаните семена – на плодородието в земеделието, по принцип се използват семена от характерни за даденото селище култури; разноцветната вълна и конци – на берекета в овцевъдството и т. н.

• Бабинден:

Отбелязва се на 8 януари, като по повод на празника се организира в селото етнографско възпроизвеждане на седянка от фолклорната група към читалище “Алеко Константинов”.

• Пуст или Пустовете (Сиропустна неделя – Заговезни):

• Хамкане (Лацкане):

• Възнесение Господне:

Отбелязва се 40 дни след празника Великден. Това е храмовият празник на селската църква и по тази причина е обявен за празник на село Павелско. Сутринта празника започва с тържествена литургия в църквата “Възнесение Господне”, водосвет за здравето на павелчани, а в 14 часа с тържествено биене на камбаните се оповестява освещаването на курбан и започването на обща трапеза. Вечерта в центъра на Павелско свири музика и се играят кръшни хора. През деня се организират и най-разнообразни прояви от страна на кметството, училището, читалището, спортния клуб и НПО.

• Св. Пантелеймон:

Отбелязва се на 27 юли , като при параклиса “Св. Пантелеймон”, намиращ се на около 12 км от селото, се провежда традиционен събор. Празникът започва с отслужването на вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и освещаване на курбан с обща трапеза. След това започва народно веселие. Хората се надиграват, надпяват и надсвирват. За децата има множество сергии с лакомства и най-разнообразни играчки.

• Коледуване:

Коледуването се провежда през нощта между 24 декември (Суха Коледа) и 25 декември (Коледа – Рождество Христово). След вечеря групи от по 10-15 момчета от 12 до 20 години започват да обикалят къщите на селото пеейки специално съчинени за случая коледарски песни, с които пожелават на стопаните здраве, берекет и изобилие през годината. Всяка къща посреща коледарите с постни ястия, вино, ракия, орехи, сушени плодове, печени ядки и специални постни краваи. Сутринта, рано преди хората да отидат на църква се извършва т. н. “малко коледуване”. В него участват деца до 12-годишна възраст. Те, тичайки от порта на порта, силно тропат с тояги по тях и викат: “Славите ли Бога?”, а стопаните отговарят: “Славим млада Бога!” и ги черпят със същите неща, с каквито и големите коледари.

По време на храмовите празници на всички 22 павелски параклиса в тях се извършва вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и се освещава курбан с обща трапеза, но не винаги има след това народно веселие.

СЕЛО ХВОЙНА:

• Сурвак:

• Пуст или Пустовете (Сиропустна неделя – Заговезни):

Отбелязва се всяка година преди да започнат Великите пости. Вечерта, след като всички вече са вечеряли и взаимно са си опростили прегрешенията и обидите нанесени през изтеклата година, хората излизат от домовете си и във всяка махала лумват огромни хвойнови огньове, наричани “оради”. Всички присъстващи пеят песни и играят хора около огньовете, а малките деца се гонят и чернят с въглени лицата си. В полунощ огньовете демо н стративно се угасят с вода, с което символично се показва, че започва поста.

• Хамкане (Лацкане):

• Илинден:

Отбелязва се на 20 юли. Това е храмовият празник на селската църква и по тази причина е обявен за празник на село Хвойна. Сутринта празникът започва с тържествена литургия в църквата “Св. Илия”, водосвет за здравето на жителите на Хвойна, а в 14 часа с тържествено биене на камбаните се оповестява освещаването на курбан и започването на обща трапеза. Вечерта в центъра на селото свири музика и се играят кръшни хора. През деня се организират и най-разнообразни прояви от страна на кметството, училището и читалището.

По време на храмовите празници на всички 4 параклиса в село Хвойна в тях се извършва вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и се освещава курбан с обща трапеза, но не винаги има след това народно веселие.

СЕЛО МАЛЕВО:

• Сурвак:

• Пуст или Пустовете (Сиропустна неделя – Заговезни):

Отбелязва се всяка година преди да започнат Великите пости. Вечерта, след като всички вече са вечеряли и взаимно са си опростили прегрешенията и обидите нанесени през изтеклата година, хората излизат от домовете си и във всяка махала лумват огромни хвойнови огньове, наричани “оради”. Всички присъстващи пеят песни и играят хора около огньовете, а малките деца се гонят и чернят с въглени лицата си. В полунощ огньовете демо н стративно се угасят с вода, с което символично се показва, че започва поста.

• Хамкане (Лацкане):

• Св. Влас:

Отбелязва се на 11 февруари, като при параклиса “Св. Власий”, намиращ се на около 12 км от селото, се провежда традиционен събор. Празникът започва с отслужването на вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и освещаване на курбан с обща трапеза. След това започва народно веселие. Хората се надиграват, надпяват и надсвирват.

• Възнесение Господне:

Отбелязва се 40 дни след празника Великден. Това е храмовият празник на селската църква и по тази причина е обявен за празник на село Малево. Сутринта празникът започва с тържествена литургия в църквата “Възнесение Господне”, водосвет за здравето на малевци, а в 14 часа с тържествено биене на камбаните се оповестява освещаването на курбан и започването на обща трапеза. Вечерта в центъра на Малево свири музика и се играят кръшни хора.

По време на храмовите празници на всички 5 малевски параклиса в тях се извършва вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и се освещава курбан с обща трапеза, но не винаги има след това народно веселие.

СЕЛО ОРЕХОВО:

• Сурвак:

• Местни заговезни (Месопустна неделя):

Отбелязва се една седмица преди Пуст с кукерски игри, включващи обикалянето на всички къщи в селото от кукери.

• Пуст или Пустовете (Сиропустна неделя – Заговезни):

Отбелязва се всяка година преди да започнат Великите пости. Вечерта, след като всички вече са вечеряли и взаимно са си опростили прегрешенията и обидите нанесени през изтеклата година, хората излизат от домовете си и във всяка махала лумват огромни хвойнови огньове, наричани “оради”. Всички присъстващи пеят песни и играят хора около огньовете, а малките деца се гонят и чернят с въглени лицата си. В полунощ огньовете демо н стративно се угасят с вода, с което символично се показва, че започва поста.

• Хамкане (Лацкане):

• Изложба на местните занаяти:

Организира се от “Сдружение по туризъм – с. Орехово” по случай 8 март и Сирни заговезни. Изложбата съдържа икони, картини и дърворезба на местни майстори и трае 10 дни от 7 до 17 март, като всички желаещи могат да я посетят

• Първа пролет:

Отбелязва се на 21 март, като в местния ресторант младежите от селото организират викторина и бал с маски. Веселието продължава до късно през нощта.

• Св. Неделя – Ден на родното село:

Отбелязва се на 6 юли. Това е храмовият празник на селската църква и по тази причина е обявен за празник на село Орехово. Сутринта празникът започва с тържествена литургия в църквата “Св. Неделя”, водосвет за здравето на ореховци, а в 14 часа с тържествено биене на камбаните се оповестява освещаването на курбан и започването на обща трапеза. След това има приветствие от кметския наместник към жителите на Орехово, фолклорно изпълнение на смесената група “Родопско бъдеще” и други самодейни състави.

• Фолклорни вечери:

Организират се от “Сдружение по туризъм – с. Орехово” при посрещането на туристически групи или индивидуални туристи в категоризираните частни квартири, като всяка къща има свое специфично посрещане при настаняването на гостите.

По време на храмовите празници на всички 20 параклиса в село Орехово в тях се извършва вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и се освещава курбан с обща трапеза, но не винаги има след това народно веселие.

СЕЛО ЗАБЪРДО:

• Сурвак:

• Стара марта:

Отбелязва се на 14 март с организирането на кукерски празник; палене и прескачане на мартенски огньове; конкурс за най-голяма и красива мартеница и др.

• Еньовден:

Отбелязва се на 25 юни с възпроизвеждане на старославянския обичай “Надпяване на Еньова китка”, провеждан някога от славяните в чест на тяхната богиня на любовта Лада.

• Местен събор:

Провежда се в края на месец август. По време на събора има изяви на професионални и самодейни състави, както и родови срещи.

СЕЛО БОГУТЕВО:

• Сурвак:

• Празник на село Богутево:

Отбелязва се на 6 май – Гергьовден с фолклорна програма и организирането на родови срещи.

СЕЛО ПРОГЛЕД:

• Сурвак:

• Местни заговезни (Месопустна неделя):

• Пуст или Пустовете (Сиропустна неделя – Заговезни):

Отбелязва се всяка година преди да започнат Великите пости. Вечерта, след като всички вече са вечеряли и взаимно са си опростили прегрешенията и обидите нанесени през изтеклата година, хората излизат от домовете си и във всяка махала лумват огромни хвойнови огньове, наричани “оради”. Всички присъстващи пеят песни и играят хора около огньовете, а малките деца се гонят и чернят с въглени лицата си. В полунощ огньовете демо н стративно се угасят с вода, с което символично се показва, че започва поста.

• Хамкане (Лацкане):

• Св. Пантелеймон:

Отбелязва се на 27 юли. Това е храмовият празник на селската църква и по тази причина е обявен за празник на село Проглед. Сутринта празникът започва с тържествена литургия в църквата “Св. Пантелеймон”, водосвет за здравето на прогледци, освещаването на курбан и обща трапеза. В 14 часа празненството се премества на връх “Паталея”, край селото. Там в параклиса “Св. Пантелеймон” се извършва вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и освещаване на курбан с обща трапеза. След това на поляната пред параклиса започва народно веселие. Хората се надиграват, надпяват и надсвирват. По време на този традиционен събор се провеждат и родови срещи, а някога на този ден е бил съборът на Рожен.

По време на храмовите празници на всички 5 прогледски параклиса в тях се извършва вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и се освещава курбан с обща трапеза, но не винаги има след това народно веселие.