Природни забележителности

КУРОРТ ПАМПОРОВО:

 •  Резерват “Момчиловски дол”:

Резерватът се състои от първична черноборова гора и се намира край самия курортен комплекс.

•  Смърчово съзвездие “Ардашлъ”:

Със заповед №2276/5.12.1967 г. на Министерството на министерството на горите и горската промишленост смърчовото съзвездие “Ардашлъ” – един вековен смърч с тринадесет “братя” (разклонения, но започващи от самия корен под земята), е обявен за природен паметник.

 
СЕЛО ПАВЕЛСКО:

 1. Пещера “Челевещницата”:

Радюва планина, в подножието, на която е разположено село Павелско, притежава 45 пещери, от които най-голяма е Челевещницата. Тя се намира в землището на село Павелско. През 1966 г. е посетена от Шестата международна експедиция с участието на руските специалисти Игор Ефремович и Виктор Дублянски. Експедицията констатира, че от отвора й започва отвесен тунел (шахта) с дължина 33 метра, който достига до подземна зала с размери-дължина 85 метра и ширина 40 метра. Веднага, след конуса от пръст и камъни, под пещерният отвор започват огромни, високи до 1 метър и дебели до 50 сантиметра, синтрови прегради. Една част от нейните искрящи ефирни стени са сухи и покрити с дребни като просо бисерчета, а друга – с кристална вода. Специалистите смятат, че някога в нея е имало езеро с дълбочина 12 м, което пресъхва. Някои от пещерните образования са оприличени на пещерна гора, а над пресъхналото езеро има красива колонада. Сводът на пещерата, с висящите от него безброй изящно бели сталактити, е опрян на сталактони, приличащи на чудновати снежни подпори. Непрестанно от тавана й се откъсват водни капки и политат с шемет към пещерния под. В средата на залата, сред огромна паница издълбана от падащите капки, лежи най-красивият и величествен пещерен бисер, намерен досега в българските пещери, възприеман като чудо на природата и бисер на бисерите. През 1966 г. Петър Трантеев го определя като “кралят” на пещерните бисери.

Името на пещерата се предполага, че произхожда от наличието на човешки кости в нея. Сред местното население е разпространена легенда, че в Челевищницата е хвърлен жесток турчин, а според друг вариант на същата легенда – местен чорбаджия. Наистина при проучването на чепеларските пещерняци е намерен в пещерата скелет на човек.

Челевещницата в Павелско е проучвана след това и от чепеларските пещерняци, като при първото им влизане в нея с тях се спуска и павелският учител Атанас Г. Семерджиев. При срещата ни с ръководителя на пещерния клуб в Чепеларе Георги Райчев, през февруари 2003 г., се установи, че при последното им спускане в пещерата са констатирали кражбата на пещерния бисер. Райчев и пещерняците му възнамеряват да заменят липсващия оригинален бисер в Челевещницата с копие.

СЕЛО ОРЕХОВО:

1. Водопад, намиращ се в местността “Дуплево” – на 0,5 км западно от селото. Скален пролом по поречието на река Орешица. Защитен природен обект.

2. Водопад, намиращ се в местността “Скакалото” – на 0,5 км южно от селото. Защитен природен обект.

3. Костен камък – колосален скален масив, приличащ на огромна стена, над която расте вековна смърчова гора; намира се на 4 км югозападно от селото. Този естествен скален феномен е отбелязан като природна забележителност в енциклопедията през 1965 г. Има естествен водопад над голяма скална ниша с височина на водния пад 30 м, който придава величие на местността. Свързан е с каменния каньон в местността “Койлово дере”. Обявен е за природна забележителност. Има предание, че от ръба на пропастта са хвърляни живи жителите на близкото село Койлово, отказващи да приемат исляма. Подножието на скалата било осеяно с кости, откъдето и дошло името на местността.

4. Ваклите дупки – намират се на 7 км южно от селото (2 км южно отместността “Кабата”). Южен ерозиран склон с естествени скални (пещерни) образования, покрити с калцити. Тези интересни скални ниши са обявени за природен феномен.

 
СЕЛО ЗАБЪРДО:

 •  Пещера Челевищница:

Тя се намира на югозапад от село Забърдо в местността “Айдарски камък” (във високите части на камъка). Пещерната пропаст е дълбока 36 м. От дъното й започва гигантски конус, състоящ се отдолу от плътен глинест и почвен насип. Върху него са натрупани хиляди камъни, на места подпирани от огромни, надвиснали блокове. В пропастта няма никакви форми.

 •  Пещера Тьовната дупка:

По предание жителите на село Забърдо знаят, че в тази пещера измират много от хората нежелаещи да приемат исляма по време на масовата ислямизация.

•  Пещера Сливова дупка:

През 60-те години на ХХ век, Шабан Сливов и други ловци от селото, гонейки една златка в местността под Заградска чука, недалеч от Тьовната дупка, случайно откриват една дупка, а зад нея просторна пещера. Сливов надниква в пещерата, но нищо не можел да се види. На следващия ден той влиза в пещерата и гледката го поразява. Там имало много кости от човешки скелети и то предимно детски. До тогава за тази пещера в Забърдо никой нищо не знаел. Новооткритата пещера се намира на 200- 300 м на изток от пещерата Тьовната дупка, на още по-скрито и закътано място. В нея са укривани юноши и малки деца от селото, но след като измират хората в Тьовната дупка, умират и децата и юношите в Сливова дупка. За това ясно говорят техните кости.

•  Ер Кюприя (Чудните мостове):

Уникален природен феномен, представляващ три естествени моста върху малката река Айдарско дере, оформящи един от най-забележителните скални феномени в Родопите. Описан е още през 1896 г., по-късно информация за него е публикувана и от братя Шкорпил – 1900 г. Реката образува късо, но красиво ждрело.

•  Глухите камъни:

Естествени скални образования. Съществува хумористично предание, затова как получават наименованието си “Глухите камъни”. Исеин Аговски – син на Кара Ибрахим, и Абдулах Аговски – внук на същия, веднъж срещат Таню Войвода и решават да се пошегуват с него, казвайки му, че ако някой говори от едната страна на камъните, то от другата нищо не се чува. Първоначално Таню не вярва, но двамата шегаджии му предлагат сам да провери. Решават Таню да застане от едната страна на камъните, а Исеин и Абдулах от другата, като последните двама да викат, за да се убеди Таню, че нищо не се чува. Така и става, само че Исеин и Абдулах мълчат през цялото време. След като Татю известно време се напрягал да чуе виковете на двамата си познати, отива при тях и ги пита: “Вие, викате ли?” “Викаме!” – отвръщат двамата шегаджии – “Ако искаш, ти сега викай, а ние ще слушаме.” Отново войводата се съгласява, но и този път се повтаря същото. Пак той отива, след известно време, при тях и им казва: “Чувате ли нещо?” “Нищо не се чува. Ти викаш ли?” – питат престорено Исеин и Абдулах. Старите познати се разделят, като Таню Войвода остава още дълго при камъните, чудейки се на станалото, а Исеин и Абдулах Аговски продължават весело по пътя за Чепеларе, присмивайки се на Таню.

•  Айдарски камък – скален феномен.

 
СЕЛО ПРОГЛЕД:

 •  Куцинско блато:

Естествено находище на Родопски крем, включен в “Червената книга”. Обявено е за природна забележителност.